ПРОИЗВЕДЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ
ЕТО НЯКОИ ОТ НАШИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, КОИТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ.
Уважаема читатели,
Предлагаме Ви някои от нашите произведения, за да добиете представа за творческите ни способности. Това са интересни стихове, разкази и приказки, които ние събрахме в различни книжки.
Предлагаме ги на Вашето внимание. Приятни минути !
ВЪЛШЕБСТВА В КОЛЕДНАТА НОЩ
Коледа е! Цялата земя очаква с трепет този вълшебен празник. Елхата празнично е украсена. В клоните и блестят хиляди светлинки, а в стаята ухае на смола. Всичко е вълшебно!
Трапезата е наредена с вкусни ястия, салати, коледни курабийки и питка с късмети. Някъде в нощта се чува весел звън на камбанки. Това е шейната на Дядо Коледа и невероятните елени. С нетърпение и радост очаквам мига, когато той ще се промъкне тихо през комина, за да ми остави подаръците, които мечтая да получа.
Това е то! Вълшебство! Вълшебство в зимна нощ. Безброй снежинки бели, безброй усмивки ведри. Искрената обич на мама и на тати. Чудесните приказки на милата ми баба, за феи и принцеси, за елфи и джуджета, за коледни вълшебства.
А вълшебства има. Те са там, където ни водят мечтите. Където не е нужно да видиш и докоснеш невероятните неща, за да повярваш в тях.
Яна Стоева
Отново денят потъна в малките прегръдки на нощта, но вечерта не е така тъмна както преди, защото навсякъде греят малки разноцветни лампички, даряващи спокойствие и душевен мир.
Моите очи обаче не бяха насочени към тях, а към малките искрици на огнените пламъци, които весело се гонеха в камината.
Спомням си как мама гушнала ме в прегръдките си до елхата ми разказваше приказки за Дядо Коледа. Винаги мечтаех да го видя, да му дръпна брадата, да си пожелая нещо. Разказваше ми как този брадат старец изпълнявал желанията на послушните деца.
Спомням си как на Коледа всички се събираме около елхата и щом часовникът отброеше дванадесет удара, получавах безброй подаръци и много топли целувки.
Подаръкът на белобрадия старец ми показа вълшебството на Коледната нощ, защото тогава мечтите стават реалност.
Затова нека всички възрастни се връщат по-често към детството си. Там е събрана цялата топлина и радост, която може да изпълни сърцата ни. Нека поне на Коледа в нас възкръсне добротата и искреността на детските очи, защото тогава наистина стават чудеса.
Емануил Малчев
Зимна ваканция
Любими Дядо Мраз,
Една молба към тебе имам аз.
И искам да ми я изпълниш
чу ли?
Да трае зимната ваканция
поне до първи юли!
Розалина Иванова
Коледна елха
Имам коледна елха,
тя е цялата зелена..
Украсена е с гирлянди,
топчици и лампи.
На върха и грей Зорница
свята коледна звездица.
Като слънчице сияе
кара всеки да мечтае.
А във клоните свещички,
греят като моите очички.
Яна Стоева
Пролет
Слънцето се смее нежно,
гали със лъчи земята
и събужда всяко зрънце,
и пробужда се тревата.
Весело жужат мушици
и събират мед пчелици.
Сладкогласни пойни птици
весело кълват трошици.
Пърхат нежни пеперуди
и усмихват се цветята,
а засмени и послушни,
срещат пролетта децата.
Яна Стоева
Мартенички
Мартеничке, бяла и червена
на ръчичката ми що си окачена?
Дай ми, мартеничке мила,
бузки зачервени като ябълки в градина!
С ведър поглед и безброй усмивки
да посрещнем пролетните птички!
Яна Стоева
За мама
За твоя празник
аз те поздравявам
и здраве пожелавам!
За тебе, мила мамо,
Е свежият букет цветя.
Поднасям ти ги с обич,
И шепна ти дума една:
-Обичам те!
Честит празник, мила мамо!
Биляна Георгиева
Пролет
Цъфна цвете в полето,
слънце грейна в небето.
Птички весело запяха,
топлият ветрец довяха.
И пристигна тя засмяна
Във зелена премяна.
Атанас Уйдурумов
ЖАНА И ЯЙЦЕТО
Един ден хубавата Жана,
Случайно както си вървяла,
На пътя срещнала едно яйце,
решила, че може да го изяде.
Яйцето било великан
Разчупила го Жана с чук голям
Оттам показало се пиле – сладуран.
И казало:” Аз няма да се дам!”
Христо Недков
ПРОЛЕТ ИДЕ
Пъстрата пролет вече шета в моя роден край. Тя навред разпръсква щедро вълшебните си цветове. Веселото слънце милва със златните си лъчи всяко живо същество. Небето е ведро и безоблачно. Денят е радостен и усмихнат, а въздухът прохладен и чист.
Пойните птички пеят песни в прослава на пролетта. Пчелички жужат над цъфналите като булки дървета, а те ги черпят с нектар и прашец. От време на време някоя пеперудка се стрелва от простора и показва изрисувани в най-пъстри цветове крилца.
Пролетта е отворила очичките и на най-сънливите цветенца. По полянките са нацъфтели минзухари, които приличат на безброй искрящи свещички. Нарцисът се пери с жълтото си личице и си мисли, че е слънчице. Зюмбюлите разнасят приятния си аромат, който се смесва с нежния дъх на срамежливите теменужки.
Обичам радостното оживление през пролетта, когато цялата природа се събужда за нов живот!
Яна Стоева
Ето я Пролетта! Тя идва-млада и красива, буйна и силна, за да даде отново живот на природата. Косите и са като слънцето, искрят от злато, пръскат лъчи и затоплят майката Земя. Очите и блестят като планински езера-бистри, мъдри и спокойни. Премяната и е пъстра, събрала всичките цветове на дъгата. Откъдето мине, изпод нозете и порастват зелени тревички, храсти, красиви цветя. А когато погали с вълшебните си ръце короните на дърветата, те се раззеленяват и окичват в бяло като булки.
Пролетта е весела, добра и носи със себе си песните на пойните птички, които огласят гората. Небето синее, усмихва се отгоре и сякаш казва на всички хора:
-Хей, радвайте се, Пролетта дойде!
Биляна Георгиева
Пролетта е тази, която обагря всичко в зелено и измества белотата на зимата. Цялата природа се пробужда с нова сила и желание за живот. Животните, които спят зимен сън също се събуждат. Завръщат се щъркелите и лястовичките от топлите страни и огласят с чуруликането си старите гнезда. Предвестници на пролетта са и цветята, които ухаят прекрасно и ни напомнят за настъпващите топли дни. Пчеличките жужукат около тях събирайки прашец от разцъфналите растения. Небето се синее. Пролетното слънце радостно грее.
Пролетта е дошла отново при нас с нейната сияйна красота!
Атанас Уйдурумов
Ето пролетта дойде и със нея си отиваха и последните спомени за зимата.
Тя водеше със себе си слънцето, сините облаци, лястовиците, щъркелите, пъстрокрилите пеперуди и всичко живо събуждащо се за нов живот.
По горичките, по ливадките и полянките всичко се покри със зелен килим, отрупан с пъстроцветни цветя, които вещаеха настъпването на пролетта. Пъргави зайчета подскачаха, а в забързаните рекички играеха рибките. Гората шумеше в единен глас и топлият вятър лъхаше от юг.
Христо Богатинов
Зимата си отиде с нейните виелици. Отстъпи място на пролетта. Като истинска жена тя промени всичко в природата. Дръвчетата напъпиха, цветенцата цъфнаха, тревичката позеленя.
Баба Меца и Ежко Бежко се събудиха от сън. А Зайо Байо се печеше на хубавото пролетно слънчице.
Хубавото време мамеше и децата навън. Техните весели гласчета огласяха полянките.
Пролетта беше чудесна!
Тодор Вълков
Настъпи пролетта. Първото цвете беше кокичето, а след него подаде главичка и минзухарчето. Природата в гората започваше да се събужда. Всяко от дръвчетата се раззеленяваше. И така чудната гледка ставаше още по-красива!
Слънцето грееше засмяно. Времето се стопляше. По планините и високите им части снегът се топеше.
Всички прелетни птички се завърнаха от юг. Те си вият нови гнезда и мътят яйчица. Всички и хора и животни посрещат с радост пролетта.
Децата са радостни и излизат навън да играят. Вече студовете си отиват и настъпват весели мигове!
Розалина Иванова
ГОРСКА ПРИКАЗЧИЦА
Игличко и Бодличко били две братчета таралежчета.Те много обичали да си похапват грахови зрънца.
Една сутрин станали рано и тръгнали да търсят грахчета. Обикаляли полето цял ден, чак до вечерта. Намерили цяло снопче зелени грахови шушулки. На следващия ден таралежчетата започнали да ронят грахчетата. Те ги пълнели в малки бъчвички и ги осолявали. Така се готвели за студената зима, когато нямало да има пресни зеленчуци.
Докато се трудели и пълнели бъчвичките Игличко казал:
- Знаеш ли, Бодличко, грехота е да се изхвърлят шушулките!
- И аз така мисля. Но какво да ги правим? Не могат да се ядат!
- За нещо трябва да служат все пак! Слушай, братко, защо не обявим конкурс? Който измисли най-интересния начин за използване на шушулките ще получи една бъчвичка осолени грахови зърна.
Речено-сторено. Вестта бързо се разнесла. На другия ден всички животинки дошли да си кажат предложенията. Пръв заговорил Охлювът. Той предложил да се проведе състезание с лодки от шушулки. Щурецът предложил да направят от шушулките хамаци. Да ги провесят от клон на клон и в тях да си отпочиват. Калинката се обадила, че от шушулките могат да си направят вани за къпане. А според Паяка те били отлични капани за мухи. Това предложение възмутило всички. Животинките се ужасили от хрумването на паяка. Казали му да замълчи. Той обидено се дръпнал в един ъгъл.
- Защо не използваме шушулките да си направим люлки?- предложили в един глас трите сестрички Гризанки.
Хрумвания и предложения не липсвали. Спорът бил в разгара си, когато се появила запъхтяна Рунтавелка
- Хей, хей! Елате да видите какво са направили мравките!
Всички хукнали след нея. Стигнали до ручея и ахнали от почуда.мравките били вързалидве по две шушулките като лодки. Жабокът им помогнал да ги закотвят за дъното. След това започнали да нареждат върху тях дълги плътни стръкове трева. Работата била трудна и опасна. Винаги съществувала заплаха някоя мравка да падне в потока.
Те упорито и усърдно се трудили. Накрая между двата бряга бил построен мост от шушулките. Така, за да се мине на другия бряг, вече не било нужно малките животинки да си мокрят крачетата. Дори тези, които не можели да плуват вече имали възможността да ходят на другия бряг на потока.
Бобърчо, който бил майстор строител, дал отлична оценка на трудолюбивите мравки работнички и на тяхната работа. Сестрите Гризанки първи преминали по мостчето. Последвали ги и другите животинки. След ръкопляскания и възгласи „ура” мостът бил открит. Мравките били обявени за победители в конкурса за най-добро използване на шушулките.
Таралежите Игличко и Бодличко връчили на победителите обещаната награда-бъчвичка вкусни осолени грахови зрънца.
Яна Стоева
ЛУННА СИЛА ЗА МЕН
Ако лунната сила поспре за миг над нашия двор и влезе тихо през прозореца на моята стая и ме попита дали желая от нейната лунна сила веднага бих отговорила „Да.”
Защото сила винаги е нужна на човек, за да живее достойно, за да се справя с трудностите, за да върви напред.
Ако аз имам възможност да получа такава сила бих си пожелала здраве, радост, ум, късмет и шестици в училище.
Здраве, защото най-важно е човек да бъде здрав изпълнен със сила и желание за живот.
Радост, защото радостта носи усмивки, а когато хората се усмихват и света е по-красив и живота по-лек.
Ум, защото само когато мислим ще можем да постъпваме разумно, а с ум и разум надалеч се стига. И трудната задача е по-лесна и сложния въпрос е по-интересен.
Късмет, защото щом сме родени с късмет, смело ще вървим напред.
Шестиците в училище, защото те са доказателство, че знаем и можем и че щом се учим ще сполучим.
Аз вярвам в магията на Коледа
Всички казват, че вече съм голяма. И аз с радост помагам на тати и мама. Уча уроци, пиша домашни, справям се вече бързо с всички задачи.
Но разберете ме правилно- аз все още съм дете и чакам коледен подарък под елховото дръвче.
Приятелите ми казват:”Дядо Коледа няма! Подаръците ги носят тати и мама.” Но защо да не вярвам, че нейде по широкия свят, живее добрия старец белобрад? Защо да не вярвам, че има помощници верни- джуджета и елфи и феи вълшебни? Задружно те работят във фабриката за мечти-мечти, които карат радост да блести в детските очи, камбанки да звънят, песни да звучат, и в коледната нощ искрици да блестят.
Не е ли достатъчно всичко това, за да стопи леда в човешките сърца?
Ако не съществува надеждата и няма мечта, коя сила ни кара именно за Коледа да украсяваме красива Коледна елха?
Е, ако искате вярвайте, ако не искате не, защото преди всичко аз съм още дете. Но мама е права като ми казва, че във всяка приказка стара има капчица истина странна, която ще хвана с моите детски ръце и дълбоко ще скътам в своето добро сърце.
