Как характерът на родителите влияе върху възпитанието на децата
Някои психолози наричат такова поведение „комплекса на превъзходството“, но всъщност това е реакция на потиснатото его на възрастните, които са страдали в собственото си детство. Тези родители са неспособни да признаят грешките си, да отсъдят правилно или да мотивират децата си. В същото време детето знае, че прави много грешки, които разочароват родителя перфекционист.
В сравнение с „перфектния“ родител детето, което се опитва да намери пътя си в живота, е принудено да мисли, че е неспособно. И това често води до развитието на следващия тип поведение.
Подценяване (Ти си добър, но аз не съм)
Този втори начин на поведение и мислене: аз не съм толкова пълноценен като другите и всички останали са много по-добри хора, е лошата основа, на която могат да се развият много психични разстройства като депресия, шизофрения, сексуални проблеми и маниакални състояния.
Всички родители се ядосват на децата си понякога и негодуват срещу петнайсетте или двайсетте години грижи, които са им отдали. Според някои психолози децата съсипват втората половина от живота ни. Но повечето родители успяват да намерят собствен път през тези години и да изпитат радост от тях.
Трябва да даваме възможност на младите да опитват, да изпробват, да грешат, за да успеят, когато искаме да възприемат поуките от нашата мъдрост. Децата винаги се отзовават по-добре на окуражаването, отколкото на критиките.
Всъщност критиката не е особено ценна за децата, тъй като те се учат много повече от поправянето на грешките и здравите наставления на по-възрастните. Твърде многото критика води до третия тип поведение.
Безнадеждност (Никой от нас не е добър)
Това „хленчене“ се чува в семействата, които са осакатени или направо прегазени от светските ценности и ниските очаквания – това обикновено са семействата с нисък доход и липса на реализация.
Те страдат най-вече от мисълта, че няма смисъл да опитват да успеят, да постигнат нещо по-добро, защото „няма никаква надежда за човек като мен“.
Възприемане (И двамата сме добри)
Въпреки че родителите и децата имат различни роли в семейството и развиват различни характери, това е най-добрият тип поведение от четирите.
Вярвайки, че децата ви са добри, дори когато не могат да се състезават с възрастните, не могат да произнасят напълно вярно някои думи, най-важното е да не ги натоварвате с невъзможни очаквания. Те имат нужда от повече подкрепа, търпение и наставления.
Този тип поведение не гарантира перфектно дете, но му дава по-добра възможност да расте и съзрява без излишно напрежение, което често се превръща в беда. Съдете децата по техните връстници, а не по възрастните, включително и по вас самите.
Децата и възрастните, които съзряват и растат заедно, по различен начин и на различно равнище, разбира се, като цяло са по-лесно приспособими хора и по-проницателни.
Добрият родител трябва да разбере, че детето расте в семейството, в училище, в града, в страната – и тези институции и средата са много по-различни като ценности от тези на поколението, на което принадлежи самият родител.
Когато родителите не могат да приемат промените в обществото и поколението, те издигат висока бариера между себе си и децата си и създават условия за непреодолими конфликти.
Автор: "За мама и мен"
Публикувано: 29 юни 2009
https://zamamaimen.com/articles/5/628
Децата и парите. Урок за родители
Сюзън Хайд разказва за уроците, които дава на децата си в пестенето и харченето на пари.
Родителите често се чудят кога е подходящо да започнат да учат децата си как да боравят с парите, каква е тяхната стойност и т.н. Децата ми, като всички останали деца, започнаха да искат всяка играчка, която видеха на бял свят, в момента, в който вече можеха да казват няколко думи. Разбира се, в началото на тяхното проговаряне за мен беше забавно и важно да им давам всичко, което поискаха, но после започнах да си давам сметка в каква бездънна яма от сметки попадам.
И така, от момента, в който децата ми се научиха да броят, започнах да ги карам да броят стотинките си. Започнах да ги уча да си печелят някакви парички и да ги събират във собствени касички, след което да си ги харчат за каквото пожелаят. Помагах им да преценяват какво могат да си купят с определената сума. Интересно ми беше да наблюдавам как постепенно започнаха да обмислят кое от всичко да изберат, вместо просто безразборно да трупат нещата, които искат.
В малко по-късен етап за мое щастие започнаха да разбират и смисъла на пестенето – колкото повече пари събираха, толкова по-голямо нещо можеха да си купят с тях. Когато станаха малко по-големи, около 5-6-годишни, разбраха и колко е важно търпението, за да събереш по-голяма сума и постепенно самите те станах по-търпеливи, докато спестяваха малко по малко. Заедно с това научиха, че е много важна самата дисциплина – за да имаш пари, трябва да ги „спечелиш” по някакъв начин. Разбира се, тук изключваме случаите, в които просто получаваха подаръци за празници като рождените дни, например.
Парите станаха не просто елемент от възпитанието на детето, но и от неговото порастване. Децата ми печелеха пари, като взимаха участие в дейности извън обичайните, за които се предполага, че трябва да правят. Например, участията и в хорове и други извънчилищни мероприятия. Всеки от семейството ни спестяваше пари по някакъв начин, децата представяха стандарта на родителите. По този начин никога не ми е било трудно да обясня на дъщеря ми защо не карам чисто нова кола или защо не можем да ходим на вечеря навън, когато поискаме. Никога не ми се е налагало да се карам на децата си за нещата, които искат и можем или не можем да купим от магазина.
Не искам да насаждам на децата си негативно отношение към парите, да смятат, че сме бедни или нещо подобно. Просто искам те да знаят как се печелят пари и да се научат да ги харчат разумно. В този процес децата разбират и научават какво е търпение, дисциплина и избор.
Следващата стъпка в обучението ни за парите ще бъде да ги науча как да печелят пари с въображение, креативност и по начин, който им доставя удоволствие. Но това ще дойде на малко по-късен етап.
